Начална страница

Символи на Сливен и интересни исторически паметници

Внушителни и легендарни са символите на Сливен Сините камъни, Старият бряст, паметникът на Хаджи Димитър, на 7 ми конен полк Орлето, градския часовник, фабриката на Добри Желязков, Чинтуловите песни ... Символи, обединяващи предприемчивия дух, бунтовния плам, будителския порив. Дори и за гостите на града, които не познават българската история, те придобиват смисъл, защото това не са застинали късчета история, а част от съвременната атмосфера на града. В Сливен си дават среща историята и традицията със съвременната динамика и многообразно съчетание, в което се крие неповторимото очарование на града под Сините камъни,   ... града, събрал в едно старо и ново, калдъръм и асфалт, старинен чардак и днешна многоетажност, ... събрал не само ветрове и реки ведно (от там и името му), а събрал минало с настояще, днешен радост с минала мъка (Дамян Дамянов).

 

Сините камъни

Над всичко е лазурно матовото сияние на Сините камъни, което ще даде истинстия колорит на дните ни, от първия до последния.          (Константин Константинов)

 

Сливен има много символи. Може би най-прочутият сред българите са Сините камъни. След пролетен дъжд, когато въздухът е бистър и слънчев, те сияят в теменуженото над града. Морско сини са в зноен летен ден. Сиви, смръщени и някак корави са наесен, когато прочутият вятър подгонва облаците над тях ... (Дамян Дамянов)

 

Старият бряст

 Наименованието му е полски бряст. Природен феномен на възраст над 1000 години. Той е остатък от Великата Българска гора /Магна силва Булгарика/, която се простирала от Родопите до Черно море. Около 20 такива бряста са останали в село Самуилово, на 7 км. от Сливен. Всички са обявени за защитени обекти и се полагат грижи за тяхното опазване.

Старият бряст е свързан  и с историята на Сливен, особено от времето на турското владичество. Известно е това дърво, то е един от символите на града. Лобно място и светиня, паметник на бунтовната непреклонност на сливенци, Старият бряст е в същото време трогателен, държелив представител на вече чезнещ вид. Не се знае дали точно тук поробителят преди векове е бесил дедите юнаци, но хората от града обичат този препатил мъдрец и го поддържат. (Дамян Дамянов)

 

Паметникът на Хаджи Димитър

Не можем да си представим Сливен без присъствието на легендарния войвода Хаджи Димитър на централния сливенски площад. Един от неотменните символи на града, паметникът е свидетелство за славния подвиг и родната признателност. Изграден е през периода 1931 1935 година. Открит с тридневни тържества на 8 ноември 1935 година. Автори на паметника са скулптурът Стефан Пейчев и архитект Йордан Йорданов.

Паметникът има сложно архитектурно пластично решение. Издигната на висок пиедестал /12 м./, фигурата на легендарния сливенски войвода Хаджи Димитър /3.60 м./ ярко се очертава на фона на Сините камъни. В основата на паметника са разположени бюстовете на сливенските възрожденци Панайот Хитов, Добри Чинтулов, д-р Иван Селимински, д-р Георги Миркович, Сава Доброплодни, Георги Икономов, Иван Добровски.

През 1993 1994 година паметникът беше основно реставриран.

Хаджи Димитър Асенов е сливенски гражданин, но той не принадлежи само на Сливен, той е на България и всеки кът от българската земя го счита за свой герой. Сливенци могат ада бъдат горди, че техният исторически град е дал великан, признат от цял народ, великан, за когото песни се пеят, за когото историята легенди разказва и чието име се носи от поколение на поколение като същинска легенда. (из Слово при откриване на паметника през 1935г.)

Паметникът на 7 ми конен полк Орлето

Един от символите на Сливен е паметникът посветен на славния Сливенски седми конен полк, участвал в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Автори на паметника са скулпторът Никола Димитров и фотографът Панайот Ципаранов.

Изграден е с дарения от сливенските граждани и открит и осветен на 28 ноември 1928г.от Сливенския митрополит Иларион. През 1996 г. паметникът е обновен с крупни дарения от Националния дарителски фонд 13 века България, от Община Сливен, от командването на Трета армия и от клуб Отворено общество Сливен.

Градския часовник

Един от символите на Сливен с особено, магнетично притегателно присъствие.

Строителството на новия Общински дом, над който се извисява часовниковата кула, завършва през 1936 г. Три години по-късно в кулата са настанени механичното сърце и кръглоликият циферблат на градския часовник. От стария, сътворен в 1808 г. от сръчните ръце на майстор Атанас Часоправителя и волните пожертвования на сливенското гражданство, сега е останала само камбаната. И днес тя отмерва часовете от градската часовникова кула и ни подсеща за приемствеността, но и за необратимостта на отминаващото време.

 

 

Фабриката на Добри Желязков

Още през 18 и началото на 19 век вълнено текстилното производство на Сливен е широко известно в пределите на Турската империя.

Напуснал Сливен при масовото преселване на сливенци в Русия след Руско турската война от 1828 1829 г. Добри Желязков се установява в Екатеринослав, където се запознава с развитието на текстилната промишленост в Русия. Там снема модели от станове, чекръци, дараци, купува някои и през 1834 г. след завръщането си в Сливен изгражда специализирана работилница за производство на вълнени тъкани с манифактурно разпределение на труда.

Качеството и вида на произведеното от Добри Желязков сукно предизвиква интереса на турската администрация. В него тя вижда възможност за намаляване на вноса от чужбина. Добри Желязков е повикан с изработени от него мостри пред султана. Те са одобрени и с известния султански ферман от 1836 г. е възложено изработването на платове от представените образци при оказване на пълно съдействие на Добри Желязков. Във фермана е посочено: Такива лица, находящи се в Империята ми като него, са заслужили моето имперско благоволение.

 

Чинтуловите песни

Сливен е родният град на родолюбеца Добри Чинтулов (1822 1886), народен учител и поет, автор на революционни песни, които вдъхновяват народа в борбата му срещу поробителя, песни, израз на народностната гордост и свободолюбие.

Символ на Сливен са, ако приемете, и песните на Добри Чинтулов. Особено когато в зашуменото дворче на неговата къща, в деня на Даскал Добри тъй го наричал народа, цигулка или тръба звънко извиси мелодията на Къде си вярна ти любов народна ..., а сърцето Ви заповтаря верните думи, дето могат да се кажат само с тия звукове. Идеите на Чинтулов дотолкова са се сраснали с нашето съзнание, че в герба на Сливен неговият млад юнак зове с тръба братята си, препуснал вихром коня над стенещия Балкан. (Дамян Дамянов)

В началото на страницата