(1820 - 1894)
Сава Илиев Доброплодни оставя трайна следа
в културната история на България като един от най-изтъкнатите възрожденски
учители, плодовит книжовник, читалищен и театрален деец, борец за духовна
свобода, активен общественик. Неговият живот, макар и да не е свързан пряко с
националноосвободителните борби, протича неочаквано напрегнато и е изпълнен с
много трудности, успехи и крушения.
Сава Доброплодни е роден на 3 (15) декември 1820 г. в гр. Сливен. Баща му, Илия Славов, наричан хаджия, учил в гръцките и българските манастири на Света гора гръцки и славянски език, стара и нова църковна музика и посвещава живота си на учителската професия по двата езика, както и на църковното пеене. Майка му, хаджи Трендафила, дъщеря на търговеца Христо от Ямбол e получила манастирско образование и също учителства още от младини. През 1805 г. родителите му откриват в дома си едно добре уредено килийно училище. От тях Доброплодни наследява огромната любов към учителската професия.
Сава Доброплодни започва своето образование в училището на баща си. От малък той е любознателен, ученолюбив и прилежен ученик, има приятен глас и е ръкоположен от Адрианополския митрополит за "анагност".
След Руско - турската война от 1828 / 29 г. семейството му се преселва в Плоещ (Влашко), където през 1823 г. Хаджи Илия умира от холера. Хаджи Трендафила е принудена да се завърне в Сливен. Тук Сава продължава образованието си в "елинското" училище на Гаврил Кръстевич.
През 1835 г. сливенският търговец Хаджи Георги хаджи Канев изпраща Сава Доброплодни в Цариград, в семейството на своя съдружник - гърка Челеби Стратаки Пастурмаджооглу, със сина на когото се учат при йеромонах Теофил. В този дом Сава Доброплодни се запознава с Г. С. Раковски и по негово настояване се обръща с молба за помощ към сливенските търговци, за да се запише в Куручешменското училище. На молбите му откликват Хажди Георги Хаджи Канев и Добри Желязков фабрикаджията, които отпускат средствата, необходими му за учението в това прочуто училище.
Шест години учи Сава Илиев в Куручешменското училище. Там той разширява познанията си по гръцка граматика, превежда свободно гръцките класици, усвоява новогръцкия език, придобива много знания. Заради знанията си по класическа литература получава и името "Евкарпидис" (Доброплодни).
През юни 1842 г.Сава Доброплодни завършва с отличие учението си и приема поканата на котленските първенци да стане учител в техния град. Напускайки Цариград, той заявява пред себе си: "Аз влизам вече в обществото като учител. Трябва да пазя добре във всичко, за да бъда пример на учениците и гражданите. Това нещо не е твърде лесно. Тук е основата на живота.". И наистина учителството става основа на живота му.
В Котел Доброполодни пристига на 29 юни 1842г. Той донася със себе си речници, географски карти и атласи, разни учебни пособия, дори микроскоп и пр. Още от първите дни на пристигането си в града разгръща широка дейност: преподава, води преписки с изтъкнати учители, среща се с видни дейци като К. Фотинов и Ив. Богоров, пее в църквата, отново се среща с Раковски, който му оказва особено влияние със своя пламенен патриотизъм. Научил, че в църквата тайно се пази ръкопис на Паисиевата "История", намира време да го препише. Става известен в цялата страна и при него идват да се учат много будни младежи. В Котел учителствува 5 години.
През 1847 г. Сава Доброполдни заминава за Шумен. "В година 1847 - ма ме призова Шуменската община за учител и църковен певец, дето заварих ученика си С. Филаретов - учител, от когото приех приготвените му класове ученици. Но понеже работата не беше вече само за един учител, то аз едва можах да убедя гражданите да условят още един учител на име Христаки М. Златев. В година 1849 / 50 градът Шумен съзида до новото Взаимно училище друго двуетажно класно. С това удобно помещение, каквото до тогава нямаше, училищната работа по класовете потръгна по-добре. Това училище нарекох "Полугимназия"... В годината 1852 - ра бях назначен директор на полугимназията ... Ката година ставаха тържествени изпитания, даваха се на учениците печатни свидетелства с училищен печат "Шуменска гимназия". (Писмо на С. Доброплодни от 22.04.1884 г. до Илия Блъсков).
Интересен момент в биографията на Доброплодни е учителствуването му в Сремски Карловци. На 18 юни 1853 г. във в. "Световил" е публикувано обявление за три свободни "професорски" места в Карловачката гимназия: по гръцки език, по математика с пропедавтика и по всемирна гражданска история. Скоро след това, на 22 юли 1853 г., Сава Доброплодни подава молба да бъде назначен за учител по гръцки език. На 5 октомври, същата година, Патронажът на гимназията одобрява кандидатурата му на свое тържествено заседание.
Престоят на Доброплодни в Сремски Карловци и Карловачката гимназия е твърде полезен за него. Тук той научава добре сръбски език, учи немски и латински. Среща се с по-образовани и културни хора, в бита и отношенията се сблъсква с неща, които липсват в поробеното му отечество. В гимназията усвоява педагогически знания и опит, които използва в по-нататъшната си педагогическа дейност в България.
След завършването на учебната 1854 / 55 г. Сава Доброплодни се завръща в България и се установява отново в Шумен. Тук той на дело прилага педагогическия опит натрупан в Карловачката гимназия, свързан с организацията на учебното дело. Преустройва училищата в Шумен по образец на сръбските в Карловац и на другите славянски в Австрия. Основава полугимназия и девическо класно училище. Организира честване деня на Кирил и Методий като всенароден празник на българската писменост и славянската култура.
Грижите за училищата изцяло запълват времето на Доброплодни, но още след връщането си от Австрия, той преценява, че е дошло време в Шумен да бъде открито "едно казино", което да отрази стремежа на шуменци към приобщаване с ценности на общочовешката цивилизация. Така на 29 юни 1856 г. в Шумен се ражда третото поред, след Свищов и Лом, българско читалище, на което първи председател става Доброплодни. Наскоро след основаването на читалището у младите читалищни дейци се явява желанието да си имат и свой театър. Идеята бързо се осъществява. На 15 август 1856 г. в едно малко и неудобно салонче се играе комедията на Доброплодни "Михал". В този ден се ражда Българският национален театър.
В Шумен Доброплодни учителствува до 1859 г. Тамошното училище той издига на завидна за времето си висота. Славата му на добър учител с широка култура и много познания бързо се разнася из цялата страна и всеки град го иска за свой учител.
През 1859 г. Сава Доброплодни се връща в родния си град. В Сливен той системно и настойчиво осъществява редица културно - просветни и общополезни начинания. Реорганизира училищата и създава едно централно училище - Сливенско - Клуцохорска полугимназия. През същата година отваря едно от първите по българските земи неделно училище за възрастни. Изнася всяка неделя след черква подходящи лекции на морално - етични теми. Още през 1859 г. реорганизира и училищната библиотека. Постоянно се стреми да обогати наличния библиотечен фонд. За пръв път през 1860 г. т. нар. Гимназиална библиотека става обществено достъпна и отваря вратите си за гражданството. По негово предложение на 19 декември 1860 г. в Сливен се открива и читалище.
След Сливен Сава Доброплодни учителствува две учебни години - 1862 / 63 и 1863 / 64 - във Варна. Там той също урежда класно училище и активно участвува в обществения живот на града.
Следващите години, 1864 - 1870, Доброплодни е учител в Тулча. През 1868 г. открива в града частно училище (Пансион), в което се преподават "Българский, Старий, Новий язьщи, Турский, Френский, Немский, Италианский, както и Гръцкий ... Българска граматика, цялата Аритметика, и География, Свещена История и Катахизис, част от Всеобщата история, от Алгебрата, Физиката и Геометрията”. Освен предметите за четиригодишното училище, включва в програмата и езиците на всички народности населяващи града, за да може училището да се посещава не само от българчета.
През 1870 г. Сава Доброплодни е поканен за учител в Силистра. В града учителствува две години. Прави големи преобразувания в двете училища - мъжко и девическо. Провежда често конференции с учителите от селата, ревизира ги и ги напътства. Премахва старите учебници и въвежда нови такива. Той е основател на читалището в Силистра, открито на 1 септември 1870 г. В началото на 1872 г. под негово ръководство се създава и театрално дружество. Доброплодни взема също така живо участие в борбата на силистренци за църковното им освобождение. Избран е за делегат на Силистренската епархия за Народния църковен събор в Цариград за избиране на екзарх и членове на екзархийския съвет.
От 1872 г. Сава Доброплодни е учител в Кюстенджа. Тук той разширява учебната програма на училището, въвежда и някои класни дисциплини . Негова заслуга е създаването на читалището в града. Дейността на читалището остава напълно неосветлена, но някои податки навеждат на мисълта, че тя е насочена главно към театрални представления. Очевидно решаваща роля за това има Доброплодни, неговите лични амбиции в областта на драматургията. В Кюстенджа той написва няколко позорищни игри, между които и драмата "Светослав", които под негово ръководство са представени за пръв път в този град.
През 1875 г. Сава Доброплодни отново е поканен за главен учител и певец в Тулча за три учебни години. Там той дочаква Освобождението.
От 1878 до 1881 г. Доброплодни е член и председател на Окръжния управителен съвет във Варна, а след това - инспектор на Разградски учебен окръг - до 1885 г.
Сава Доброплодни е и плодовит книжовник. Знанията му се отличават с присъщата за съвремието му многостранност: в областта на филологията, на естествените науки, на педагогията. За нуждите на образователното дело той съставя и отпечатва: "Игиономия, сиреч правила, за да си вардим здравието" (1846), издадена повторно в съкратен вид под заглавие "Кратко здравословие ..." (1865) , "Водител за взаимните училища" (1852), "Писменик" (1853), "Училищни таблици" (1857), "Пространний буквар за децата, или взаимоучителни таблици" (1860), "Нов буквар за приготовление към звучната метода" (1866), "Неделни апостоли и евангелия" (1866). Възрожденската преса от 1857, 1860 и 1875 г. съобщава и за други подготвени за издаване учебници като "Свещена история", "Всеемирна история" и др.
В областта на драматургията, освен комедията "Михал" (1853), Доброплодни на писва и превежда още следните пиеси: "Тримата ефрейтори" - комедия в 1 действие, "Прошенописецът" - комедия в 1 действие; драмата "Двамата взводни командири"; "Нещичко" - монолог в една сцена; "Вяра и любов" или "Велислав и Слава" - драма в 3 действия.
През 1893 г. излиза неговата последна книга "Кратка автобиография".
Делото на Сава Доброплодни получава заслужено признание. На 6 юли 1884 г. той е признат за почетен член на Българското книжовно дружество. На 18 май 1889 г. е удостоен от княз Фердинанд със сребърен медал за заслуги.
Сава Доброплодни умира на 19 април 1894 г. в София. Народът не забрави негoвото дело на бележит родолюбец и съхрани в съзнанието си образа му, облъхнат от скромност и достойнство.
Виж и: