1. Административно деление - състои се от четири общини:
Население: 149918 жители
Територия: 1367 кв. км
Населени места: 45 населени места: 2 града и 43 села
Община Сливен е разположена в Югоизточна България. По територия тя се нарежда на първо място между общините в Сливенска област. На юг граничи с Ямболска област, на изток – с Бургаска област, на север – с община Котел, на запад – с община Твърдица, и на югозапад – с община Нова Загора.
Град Сливен е с население 114869 души
Уеб сайт: http://www.sliven.bg
Население: 23 098 души
Територия: 858.1 кв. км.
Населени места: 22 населени места: 1 град и 21 села
Община Котел е
разположена в Югоизточна България на границата между Източна и Средна Стара
планина. По територия тя се нарежда на трето място между общините в
Сливенска област. На юг граничи с Ямболска област, на изток – със област
Бургас, на север – с областите Великотърновска, Шуменска и Търговищка, и на
югоизток – с община Сливен.
Град Котел е с население 7675 души
Уеб сайт:http://www.kotel.bg/
Население: 47351 души
Територия: 876,858 кв.км.
Населени места: 34 населени места: 1 град и 33 села
Община Нова Загора е разположена в Югоизточна България. По територия тя се нарежда на второ място между общините в Сливенска област. На югоизток граничи с Ямболска област, на запад – със област Стара Загора, на север – с община Твърдица, и на североизток – с община Сливен.
Град Нова Загора е с население 26530 души
Уеб сайт: http://www.nova-zagora.com/
Население: 16 297 души
Територия: 442,4 кв. км.
Населени места: 10 населени места: 2 градa и 8 села
Община Твърдица е
разположена в югоизточна България. Обхваща южните склонове на
Елено -Твърдишкия дял на Стара планина, хълмовете на Средна гора , част от
долината на река Тунджа и част от язовир Жребчево.
По територия тя се нарежда на четвърто място между общините в Сливенска
област. На изток граничи със Община Сливен, на юг - с Община Нова Загора, на
запад с Старозагорска област, и на север с Великотърновска област.
Град Твърдица е с население 6 816 души
Уеб сайт: www.bulgaria.domino.bg/tvarditsa
2. Местоположение, граници, територия, население
Област Сливен се
намира в Югоизточна България и попада в едноименния планов регион с център
гр.Бургас.
Със своите 3544,066 кв. км Сливенска област обхваща 3,19% от територията на
страната, което я нарежда на петнадесето място сред другите области. На юг
тя граничи с Ямболска област, на изток - с Бургаска област, на север - с
областите Велико Търново, Търговище и Шумен, на югозапад - с област Стара
Загора.
Интересното гранично положение на областта се оценява като благоприятно от
гледна точка на възможностите за нейното развитие. В много голяма степен те
зависят от възможностите за интегриране на област Сливен със съседните
области, както и създаване на предпоставки за общо използване на ресурси и
потенциали за развитие.
По данни от преброяването през 2001г. в Сливенска област живеят 218474
жители, което е 2,81 % от населението на страната. По този показател
областта заема четиринадесето място между двадесетте и осем области. Броят
на жителите на градовете е 144 563 души, а на селата - 73 911 души.
В административно отношение областта е разделена на 4 общини- Котел, Нова
Загора, Сливен и Твърдица. Най-голяма е община Сливен- 38,55% от територията
и 62,32% от населението. Следват: община Нова Загора- 24,74% от територията
и 20,94% от населението; община Котел- 24,22% от територията и 9,91% от
населението; община Твърдица- 12,49% от територията и 6,83% от населението.
Областен център е град Сливен - 100 134 жители, който е един от големите
градове в страната . Вторият по големина град на територията на областта е
Нова Загора, следват град Котел и град Твърдица.
Релеф
Сливенска област се характеризира с разнообразен релеф. Южно от Стара планина тя обхващаТунджанската хълмистаи нископланинска област, Новозагорското, Керменското и Сливенското поле. На север те са обградени от Елено-Твърдишката и Сливенската планина, от прохода Вратник, а се раздвояват в Котленско-Върбишкия дял. Това определя наличието на два района в релефно отношение - на север - полупланински и планински, а на юг - равнинен.
Климат
Територията на Сливенска област се намира в пояс с умереноконтинентален климат, дължащ се на средиземноморското влияние. Характеризира се с кратка и безснежна зима и прохладно лято. Средногодишната температура на въздуха е 12.4 градуса по С. През зимата средномесечните температури са сравнително високи: от - 2 до + 1.2 градуса по С, а през лятото средните температури са от +16,1 до + 23.2 градуса по С.
Води
Хидроложките запаси в
областта не са големи. Основен воден ресурс е р.Тунджа, най-големият приток
на р.Марица с водосборен басейн около 7 800 кв.км. Тя е четвъртата по
дължина река в България: 398 км. Водите й се използват предимно за напояване.
На р.Тунджа е изграден един от най-големите язовири в страната -
яз."Жребчево", който е с обем над 400 млн. куб.м. Основното му
предназначение е отново за напояване.
Други по-големи реки, които преминават през територията на областта, са Луда
Камчия, Асеновска, Блатница и Стара река.
Важен хидроложки ресурс са минералните извори в близост до Сливен и Нова
Загора - с.Баня. Сливенските и Кортенските минерални бани (община Нова
Загора) са ресурс за развитие на балнеолечебен туризъм. Сливенските
минерални бани са балнеолечебен курорт с национално значение, а
балнеолечебният курорт в с.Баня има местно значение. Изградена е
материално-техническа база, която включва балнеолечебници, почивни станции,
плувни басейни. Сливенската минерална вода е с температура 48 градуса и
дебит 17 л/сек. Подходяща е за лечение на заболявания на опорно-двигателния
апарат, на периферната нервна система, стомашно-чревни заболявания,
жлъчно-чернодробни, бъбречно-урологични и др.
Почви
Почвеното
разнообразие в Сливенска област е голямо. Характерни са карбонатните
черноземни смолници в най-южната част на областта (община Нова Загора),
черноземни смолници - южно от Свети Илийските възвишения, излужени
черноземни смолници - северно от Свети Илийските възвишения (община Нова
Загора).
В Сливенското поле почвите са предимно алувиално-ливадни и смолници. В
полупланинската част (община Твърдица, община Сливен) преобладават
канелените горски почви. В северната част на областта, където теренът е
планински и полупланински, почвите са светлосиви горски (община Котел),
излужени канелени горски почви (по склоновете и билните части на Стара
планина и Средна гора).
Полезни изкопаеми
Сливенска област не разполага с големи запаси и находища на полезни изкопаеми. На територията на община Твърдица има находище на горивно-енергийни ресурси (въглищен басейн), но добивната дейност е прекратена. Запасите от медни руди са съсредоточени в района на с.Прохорово, община Нова Загора. Добив не се извършва. В землището на с.Струпец е единственото находище на кварцит за динасов огнеупор, но добивът е почти прекратен поради намаленото търсене. На територията на община Сливен, в землището на с.Голямо Чочовен, е проучен кварцит за феросилиций. Добив не се извършва. В с.Боров дол, община Твърдица има находище на долмит, но добив не се извършва. При с.Кипилово, община Котел, се намира единственото находище в нашата страна на бели пясъчници за облицовка.
Териториални ресурси
В структурата
на поземления фонд на областта преобладават земите за земеделско ползване.
Те заемат 52.0 % от цялата й територия. Горският фонд обхваща 40 % от
територията на областта, а на фонд "Населени места" се падат 3.5 %.
Горската растителност е представена от широколистни и иглолистни
високостеблени гори (бук, келяв габър, зимен дъб, цер, бор, клен, липа,
акация, смърч), както и различни видове храсти и тревисти растения (леска,
дрян, къпина, шипка, хвойна, диво кокиче, минзухар, иглика, дребна папрат).
Около 30 от тях спадат към категорията редки и защитени видове, а голяма
част се използват и като билки. Представителите на фауната са над 160 вида,
36 от които са защитени. С най-голямо природозащитно значение са грабливите
дневни и нощни птици (египетски лешояд, скален орел, белоопашат мишелов,
бухал и др.). Срещаните видове гръбначни животни са между 123 и 160, 20 от
които са представители на птичия свят и са намерили място в Червената книга
на България.
Разнообразието на релефа в областта, в съчетание с почвеноклиматичните
условия, дават възможност за развитие на редица стопански дейности - селско
стопанство, туризъм в някои негови форми, промишленост за храни и напитки и
други стопански дейности.
Климатичните условия и натрупаният опит са добри предпоставки за ускорено
развитие на лозарството и увеличаване дела на обработваемите площи с лозови
насаждения.
3. Обща характеристика на икономиката
Характерна за областта е разнообразната отраслова и подотраслова структура, добро разположение на промишлените мощности, напълно изградена инфраструктура в промишлените зони. Градовете Сливен и Нова Загора са по-големите промишлени центрове в областта, но отделни промишлени отрасли са застъпени и в градовете Твърдица и Котел.
Най-благоприятни почвено-климатични условия за развитие на селското стопанство има в южната,
равнинна част на областта в община Нова Загора и част от община Сливен.
Благоприятното географско положение и климатични условия, природните дадености, богатото културно- историческо наследство и изградена инфраструктура на областта създават благоприятни условия за привличане на местни и чуждестранни инвеститори и за бъдещо развитие на икономиката на областта. Обнадеждаващ е фактът, че през 2001 г. по данни на НСИ именно икономическите показателите отчитащи инвестиционната активност бележат значително нарастване.
По официални данни БВП на човек от населението за Сливенска област е 2524лв. за 1999г. и 2182лв. за 2000г. при средни стойности за страната за същите години 2841лв. и 3115лв.
По гъстота на фирмите за 2000г. Сливенска област се нарежда на 13 място с 63 фирми на 1000 души трудоспособно население, като 93% от фирмите са с брой на заетите до 10 човека (микрофирми).
Отраслова структура
Сливенска област се характеризира с икономическа структура с лек превес на сектора на услугите ( 49.6% средно от приходите от продажби в периода 1998 - 2001) над сектор индустрия ( 43.2% средно от приходите от продажби в същия период). Делът на аграрния сектор е около 6-7%.
В структурата на индустрията доминира преработващата промишленост, а добивната промишленост за периода 1998 - 2001 година регистрира спад с 40% . Делът на строителството от 7.4% през 1998 г. се е увеличил на 12.4% през 2001 г. По отделни подотрасли на преработващата промишленост специализацията на областта е главно в производството на текстил и трикотаж с 36,7 % за 2001 г., следвано от производството на храни, напитки и тютюневи изделия с 28,7 %.
Териториална структура
Град Сливен e по-големият промишлени център в областта, но отделни промишлени отрасли са застъпени и в градовете Нова Загора, Твърдица и Котел. Характерно за община Твърдица е това, че в близкото минало въгледобивът доминираше, докато в настоящия момент той е почти ликвидиран. Най-благоприятни почвено-климатични условия за развитие на селското стопанство има в южната, равнинна част на областта - в община Нова Загора и част от община Сливен.
Община Сливен има доминиращо значение за областната икономика с 82% от нетните приходи от продажби , 73% от заетите в частния и обществения сектор, 73% от броя на активните фирмите, 93% от придобитите дълготрайни материални активи за 2001 г.
Диаграмата по-долу илюстрира съотношението на основните сектори на икономиката в рамките на четирите общини.