Излезе от печат библиографския указател “Художественият живот в Сливен 1905 – 2005 г.”

Няколко значими годишнини на културни институции се отбелязват тази година в нашия град. В края на м.май бе отбелязана и 100 – годишнината от създаването на Художествения музей. Символичен подарък за юбилея на колегите си и за сливенското гражданство направиха библиографите от Регионалната библиотека с издаването на библиографския указател  “Художественият живот в Сливен 1905 – 2005 г.” Указателят е уникален по своето съдържание и е единственото и най-пълно издание по темата. Той обхваща периода  от 1910 /от когато датира първата намерена публикация/ до м. април 2005 г. включително и представя 826 библиографски описания на: книги, монографии, албуми, библиографски издания, диплянки, каталози, както и публикации в периодичния печат.  

В началото на указателя е представена кратка история на културния живот в Сливен за посочения период, както и създаването на художествената галерия в града.

Литературата в библиографията  е издирена по основни библиографски източници, тематични библиографски указатели, краеведската картотека на Регионална библиотека “Сава Доброплодни” – Сливен, издания на Художествена галерия “Димитър Добрович”, справочни издания и др. Поради липсата на аналитично разработен периодичен печат за периода до 1944г. се налaга значителна издирвателска работа. Прегледан  “де визу” е местния периодичен печат за целия период, както и редица други издания и сборници. Всяко описание е придружено с кратка анотация, която улеснява ползувателите. Трябва да се отбележи, че художественият живот на Сливен е много богат и са описани над 1000 публикации. При съставянето на библиографията се прилага известен подбор: в нея са включени всички материали, касаещи художествения живот в града ни до 1965г. /годината на създаване на Художествената галерия в Сливен/. След този период в библиографията са включени изложбите уреждани само в сградите, с които разполага галерията, нейни гостувания в страната и чужбина, както и значими изложби, с особено място в културния живот на града ни уреждани в други изложбени зали /КДК, ДНА, зала”Май”/. При тази активна дейност на местните художници не би било възможно да се отразят в едно издание всички публикации за техните изяви. Подборът е направен много внимателно със съдействието на г-н Милев – директор на ХГ като съставителите вярват, че ще се приеме добре от всички местни творци.

Материалите в библиографията са подредени хронологично, а във всяка година - азбучно в зависимост от името на  автора или заглавието на статията. В края на библиографския  указател е приложена система от показалци, която ще улесни търсенето на литературата и може да се ползва за специални изследвания. Именният показалец  дава информация за всички автори на публикации включени в указателя, както и информация за  лицата, за които има споменавания или материали, а тематичният показалец систематизира материалите в няколко основни теми /история на художествения живот – общи материали, първа художествена сбирка, художествен музей, художествена галерия, раздел художници, раздел – изложби -  общи художествени изложби, самостоятелни изложби, графични изложби, изложби-екслибриси, иконни колекции, изложби карикатури, изложби художествени тъкани, фотоизложби, юбилейни изложби, изложби-конкурси, отразени са изложбите на сливенски художници в София, страната и в чужбина, както и на художници от чужбина в Сливенската галерия, има раздели, които обединяват материалите свързани с годишнини и чествания, вечери, беседи и лектории, проведени в галерията, в специален раздел са отразени даренията, показалецът има препратки и за отделни книги, албуми, библиографии и диплянки . В края на библиографията са включени и няколко приложения : мапе, Юбилейни листи, документални филми, пълен списък на изложбите на Художествена галерия „Димитър Добрович” за периода 1965-2005г., факсимилиета и снимки.

Целта на съставителите на настоящото издание е не само да съберат и систематизират всички публикации, които отразяват разноликия и богат художествен живот на Сливен, но и да провокират изследователите /историци, краеведи, изкуствоведи/ да продължат да работят по темата и в крайна сметка да се появят нови по-задълбочени и обобщаващи изследвания. Сливен заслужава това.