КНИГА ЗА НЕЗАВИСИМОСТТА ПРЕДСТАВЯТ В РЕГИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА

         На последния за тази година Петъчен литературен салон в РБ „Сава Доброплодни” ще бъде представена книгата „Независимостта от 1908 г. в българския печат”. Неин съставител е ст. н. с. Милен Куманов. Сборникът съдържа документи, насочващи вниманието към непосредствените събития, предхождащи провъзгласяването на независимостта на България – дипломатическият скандал с българския представител в Цариград Иван Ст. Гешов /30 август 1902 г./ и завземането на Източните железници, намиращи се на територията на България /септември 1908 г./. Най-голямо място е отделено на отклика на българския политически печат към провъзгласяването на независимостта. Съставителят е изготвил и именен и географски показалци. В този вид изданието е ценно помагало не само за конкретното събитие, но и за политическата история на България в началото на 20 век.

         Премиерата на книгата в гр. Сливен ще се състои на 18 декември 2008 г. /този път по изключение в четвъртък/ от 17.00 ч. в Читалня № 2 на Регионалната библиотека.

         Милен Куманов е роден  през 1942 г. в село Пищигово. Завършил е Софийския университет, магистър по история, с втора специалност Български език и литература. Специализира Архивистика и библиография. Куманов е ст. н. с. II степен, доктор по история. В периода 1965-1967 е работил като инспектор в ОНС – гр. Сливен и методист в Окръжна библиотека „Г. Кирков” /днес Регионална библиотека „С. Доброплодни”/.  Над 40 години той работи в Института по история към БАН. През настоящата година излезе сборникът „Клио”, в чест на неговата 65-годишнина.

         Освен с преподавателска дейност, академичната  кариера на  Милен Куманов се свързва с трудове за Балканската политика на първото сговористко правителство в България 1923-1926 и възстановяване на дипломатическите отношения между България и Турция през този период; Проблеми на българския национален въпрос след Освобождението до 1944 – та година. Куманов е и автор на редица монографии, студии и статии за цар Фердинанд, Александър Малинов, Васил Друмев – митрополит Търновски,  Александър Стамболийски, д-р Стоян Данев и Драган Цанков като шуменци - строители на съвременна България; за Райко Даскалов и защитата на българските национални интереси, за Петър Габровски.

         Най-трайна диря оставя обработеният и издаден от него /заедно с д-р Димитър Иванов/ Личен архив на Стефан Стамболов – 20 тома и един албум. Работил е и върху теми, свързани с политически партии, организации и движения в България и техните лидери (1879-1949) – представени в  Кратък исторически справочник, както и Българо-турските военни отношения през Първата световна война.

         Милен Куманов е от учените, които не парадират с научните си публикации. Но за хората, които го познават отблизо, той е утвърден историк изследовател, изворовед и популяризатор на важни теми от новата българска история.