Начало

В НАВЕЧЕРИЕТО НА ДИМИТРОВДЕН РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА

САВА ДОБРОПЛОДНИ СЛИВЕН ОРГАНИЗИРА ВЕЧЕР ПОСВЕТЕНА

НА АРХ. ГЕОРГИ КОЗАРОВ

 

Традиция стана в навечерието на празника на Сливен - Димитровден, РБ Сава Доброплодни да организира прояви, посветени на бележити сливенци, заемали важно място в стопанския, обществения и културния живот на страната в различни исторически периоди. На 24.10.3018г., от 17:30ч., в зала Май се проведе творческа вечер Един живот на ползу роду, посветена на Георги Козаров - забележителен архитект, талантлив творец и публицист, управленец и общественик.

 Георги Козаров е известен архитект и строителен инженер от първата половина на 20-ти век, оставил ярки следи в историята на българската архитектура, пионер в проучването и описанието на знакови архитектурни паметници от българското минало, даровит и високоерудиран автор, откривател за широката публика на стопанските великани на възрожденската епоха майстор Никола Фичев, Добри Желязков и х. Славчо х. Паскалев от Търново. Той е и виден индустриалец, един от създателите на модерната керамична индустрия в Бълхгария.

Роден е на 22 март 1872г. в гр.Сливен. Завършва Сливенската мъжка гимназия през 1890г. и архитектура в Кралската политехника в Щутгарт /Германия/. След завършване на висшето си образование работи в частни и държавни фирми в Германия и придобива опит в областта на немската архитектура. След завръщането си в Сливен, на 20 май 1897г. е назначен за градски инженер-архитект. Изготвя плана на кв.Клуцохор и работи по подобряване на градоустройствения план на града. Предлага трасе за железопътна линия Сливен Елена. Работи по каптиране минералните води на Сливенските бани. През 1899г. е назначен на работа в Министерството на обществените сгради, благоустройството и пътищата и се премества да живее в София.

Освен в Сливен и София, арх. Георги Козаров е дал своя отпечатък и в редица други български градове. Близо четвърт век (1903 1927г.) е главен окръжен архитект на Велико Търново. През 1910 1911г. по негов проект и под негово ръководство се строи една от емблематичните сгради на В. Търново Окръжната сметна палата. През 1906г. построява в съдружие керамична фабрика до с. Калтинец край Горна Оряховиц, която през годините постоянно се разширява и модернизира и през 1934г. печели златен медал за високо качество на Пловдивския панаир и работи успешно до национализацията през 1947г.. През 1909 1910г., по немски проект и железобетонна технология, за пръв път приложена през 1900г. в Мюнхен, ръководи строителството на мелницата с макаронената фабрика в Балчик, която тогава е най-голямата у нас и една от най-модерните в цяла Европа. През 1928г. като предприемач печели търга за строителството и сам ръководи строежа на големия шосеен мост на р. Янтра при с. Раданово. През 1937г. е начело на представителната делегация на Българското инженерно-архитектурно дружество на панаира в Лайпциг.

Арх.Козаров е и изтъкнат организатор и дългогодишен активен деятел на туристическото движение в България, един от учредителите и пръв председател на Българското туристическо дружетво, пръв теретик на стопанския туризъм в България.

Георги Козаров е автор и най-значителните изследвания посветени на стопанските великани на Българското възраждане майстор Никола Фичев, Добри Желязков и х. Славчо х. Паскалев от Търново. Многобройните му публикации в тази област го превръщат в един от първите изследователи на стопанската история на България.

Макар, че напуска рано Сливен, любовта към родния град го съпътства през целия му живот. През 1901г. Козаров става един от основателите и председателите на Сливенската дружба в София. През годините продължава да развива широка обществена дейност в полза на родния град. През 1902г. разработва конкурсната програма за изграждане на паметника на Хаджи Димитър в Сливен. Съдейства за написването и издаването на краеведския труд на своя родственик, д-р Симеон Табаков, Опит за история на град Сливен. Описва павилионите на текстилната фабрика на Добри Желязков и събира сведения за неговия живот и дейност. Изготвя план за икономическо и културно повдигане на града. Като кмет на Сливен /в периода септември 1934- юни 1935г./ слага началото на напояването на парцели от полето на юг от града, разширява ул.Цар Освободител,  изготвя се топографски план на района около Сливенските минерални бани и обявява конкурс за постройки и паркове около тях и др., дарява заплатата си за благотворителни цели. В най-значимо събитие в неговото кметуване се превръща откриването на 8 ноември 1934г. на паметника на легендарния войвода Хаджи Димитър и бюстовете на заслужилите сливенци.

Арх.Георги Козаров умира в дома си в София през 1953г., но неговото дело не е забравено и днес.

Водещите на вечерта, Йоана Димитрова, и актьорът Ивайло Абаджимаринов представиха накратко най-важните моменти от житейския и творчески път на архитект Козаров.

Специални гости на творческата вечер бяха:  Иван Йотов автор на книгата Архитект Георги Козаров. Човекът, туристът, творецът и Георги Стоянов внук на именития ни съгражданин.

Иван Йотов говори за трудностите при издирване на оригинални документи свързани с дейността на Козаров, тъй като голяма част от неговия личен архив е изчезнал след неговата смърт. Изказа специална благодарности на РБСава Доброплодни и ДА-Сливен, които са помогнали при издирването на документите.

В края на срещата бяха излъчени моменти от документалния филм за арх.Козаров, заснет по книгата на Иван Йотов. Целият филм ще бъде прожектиран в РБСава Доброплодни в навечерието на 1 ноември.

Начало страница