В НАВЕЧЕРИЕТО НА ДИМИТРОВДЕН РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ“ ПОДАРИ НА СЛИВЕНЦИ УНИКАЛНО БИБЛИОГРАФСКО ИЗДАНИЕ И ДОКУМЕНТАЛЕН ФИЛМ

Традиция стана в навечерието на Димитровден Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ да представя издания, които карат всеки сливенец да се гордее с родния град. На 21.10.2016г., в зала „Май“, се състоя премиерата на  едно уникално издание на библиотеката, плод на сериозна издирвателска дейност, библиографския указател „Сливен и неговите символи в творчеството на българските писатели“. Съставител на изданието е д-р Росица Петрова – Василева. Гости на събитието бяха писатели, педагози, историци, краеведи, общественици, граждани, както и научния редактор на изданието проф. д-р Радка Колева.

Много са символите на Сливен - Балканът, Сините камъни, Старият бряст, войводата Хаджи Димитър, фабриката на Добри Желязков, Чинтуловите песни, и още много паметни места,  личности и събития... Символи, обединяващи предприемчивия дух, бунтовния плам, будителския порив. Символи,  които  правят града уникален и неповторим, привлекателен за завоеватели и пътешественици, но и вдъхновение за много творци. В библиографския указател „Сливен и неговите символи в творчеството на българските писатели”са представени максимално пълно литературните произведения, които са вдъхновени от тези символи.

Библиографският указател обхваща периода от 1872г. до първата половина на 2016г. включително и представя 749 публикации на 234 автори. Със свои произведения в него са включени: Христо Ботев – поетът, който пръв възпя подвига на войводата Хаджи Димитър, Любен Каравелов – написал първата пиеса за войводата, и писателите: Антон Страшимиров, Добри Немиров, Никола Фурнаджиев, Димитър Полянов, Йордан Йовков, Чудомир, Слав Хр. Караславов, Димитър Мантов, Цончо Родев, Фани Попова – Мутафова, Найден Вълчев, Асен Босев, Илия Волен, Евтим Евтимов, Георги Константинов, Ламар, Димитър Осинин, Георги Славов..., както и свързаните родствено със Сливен автори: Елисавета Багряна, Константин Константинов, Йордан Богдар, Радой Ралин, Дамян Дамянов, Станка Пенчева, Атанас Славов, Димитър Гундов, Петър Димитров – Рудар, Йордан Янков, Надя Неделина, Валентина Радинска, акад. Иванка Денева, Димитър Петленски, Павел Веснаков, Константин Шарков, Желяз Кондев, Камен Васевски, Деньо Денев, Георги Попов, Сава Пеев, Петър Добрев, Атанас Цонков, Виктор Дойчинов, Христо Батинков, Кети Бозукова, Николай Домусчиев, Николай Султанов ....и още, и още творци.

Част от включените в изданието автори вече не са между живите, но с творчеството си ще останат завинаги в сърцата на сливенци. Те изградиха литературен пантеон на Сливен, най-краткия път до който е библиографския указател.

Включените заглавия в библиографията са на български език и са разпределени в два основни дяла: Поезия и Проза. Публикациите в двата раздела са представени хронологично по годината на отпечатването им, а във всяка година – азбучно, по редна дума – презимето на автора или първата дума на заглавието. Всички публикации са прегледани „де визу”. В кратки анотации са дадени сведения за съдържанието на материалите, обяснения за споменати места, лица и събития и др.

За да се улесни търсенето на литературата, в края на библиографския указател е приложена система от показалци. Особено ценен е Показалецът на произведенията по литературни видове и заглавия /поезия и проза: драми, исторически очерци, повести, романи, есета, легенди, очерци, пиеси, пътеписи, разкази, спомени, фейлетони, интервюта, слова/. В Именен показалец са представени включените в изданието автори. Географския показалец улеснява търсенето на произведения по определен географски признак. Приложен е и Показалец на периодичните издания на български език, в които са публикувани материали от български писатели за Сливен и неговите символи, включващ над 60 заглавия.

Указателят е първото библиографско издание, което в такава пълнота отразява литературните публикации посветени на Сливен и неговите символи. Той ще бъде ценно помагало за ученици, студенти, преподаватели и изследователи /литературоведи, езиковеди, историци, културолози, краеведи и др./ както и за всички сливенци, които чрез  творбите на известни български писатели, включени в него, ще могат да преоткрият уникалността на  родния си град.

В приятен завършек на събитието се превърна излъчването на документалния филм „Сливене, мой Сливене...“, една своеобразна поетична мозайка по текстове на Станка Пенчева, Константин Константинов, Дамян Дамянов, Атанас Славов и Димитър Петленски, израз на любовта към родния град. Филмът е създаден със съдействието на Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ и е поздрав към сливенското гражданство за предстоящия празник на града – Димитровден.