ДОКУМЕНТАЛНА ИЗЛОЖБА ОТ РЕДКИ И ЦЕННИ ИЗДАНИЯ, ПРЕДСТАВЯЩА НАЙ-ВАЖНИТЕ МОМЕНТИ ОТ РАЗВИТИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА КНИЖОВНОСТ Е ОТКРИТА В РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ”-СЛИВЕН

На 24 май честваме Деня на славянската просвета и култура  -  празник, какъвто нямат другите народи по света – празник на писмеността, просветата, културата. Празник на духовното извисяване, на стремежа към усъвършенстване чрез постиженията на науката и културата. На този ден  отдаваме почит на светите братя Кирил и Методий – създателите на славянската писменост. Буквите, създадени от Кирил и Методий, преводите, които правят на най-важните богослужебни книги, защитата на правото на всеки народ да слави Бога на своя език, са от историческа значимост не само за формиране на българския народ и за неговия просперитет, то и за всички славянски народи, защото служат на великата общочовешка идея за равенство на всички в духовната област.

В навечерието на този най-светъл български национален празник, в централното фоайе на Регионална библиотека „Сава Доброплодни”- Сливен е открита документална изложба  включваща над 120 ценни издания от нейните фондове, чрез които се проследяват най-важните моменти в развитието на българската книжовност от създаването на славянската писменост от светите братя Кирил и Методий през 855г. и разпространението й сред славянските народи, през книжовното дело на техните ученици и развитието й през вековете до наши дни.

 Значително място в изложбата е отделено на издания разкриващи по-важни събития в живота на Кирил и Методий. Представена е най-старата българска азбука – глаголицата, създадена около 855г. от Константин-Кирил Философ, с която се слага началото на голямото просветителско и книжовно дело на двамата братя, които превеждат от гръцки на старобългарски език най-необходимите богослужебни книги за популяризиране на християнството и така полагат основите на старобългарския литературен език. Представени са и издания разкриващи дейността на техните ученици Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава, които, идвайки в България, намират подкрепа за своето дело от българския цар Борис I, създават Охридската и Преславската книжовни школи и в резултат на просветната им и книжовна дейност България става основен център на славянската писменост.  Учениците на Кирил и Методий създават по-лесни за изписване букви и тази азбука била наречена кирилица в чест на Кирил. В изложбата са експонирани материали, представящи фрагменти от книги писани на глаголица и кирилица и в по-късните векове.

В изложбата са включени и редки и ценни документи, в които е отразена и оценката през вековете на великото дело на двамата братя и на техните следовници. Посетителите могат да видят уникално фототипно издание на прочутата „Хронография” на Константин Манасий, съвместно издание на гръцкото издателство „Милитос” и Ватиканската апостолическа библиотека,  написана в мерена реч, на гръцки език, през 12 век, първият исторически текст, преведен на славянски език и днес важен източник за историята на българския народ от появата му на Балканския полуостров, покръстването на българите, книжовността, развитието на България като силна държава и борбата й да се разшири в райони, които са принадлежали на Византийската империя.  Интерес представлява и уникалното библиофилско фототипно издание на „Царството на славяните” от  Мавро Орбини, оригинала на която е отпечатан през 1601г. в град Пезаро на италиански език и оригиналното й заглавие, в духа на тогавашните традиции, е „Царството на славяните, днес неправилно наричани скиавони (т.е. роби). История от дон Мавро Орбини от Рагуза, абат от Млетския орден, в която се вижда произходът на почти всички народи, говорещи славянски език, с многото и различни войни, които те са водили в Европа, Азия и Африка, напредъкът на техните царства, древната им религия и времето на покръстването им в християнска вяра. И преди всичко се виждат успехите на царете, които някога са властвали в Далмация, Хърватско, Босна, Сърбия, Рашка и България." Най-голямо възхищение заслужава внушението на Орбини, че сърцевината на славянското единство е общото славянско писмо. Дадени са в образци двете славянски азбуки - глаголическата и кирилската, както и наименования на буквите. Тази публикация тогава изиграва ролята на учебник по славянска грамотност. Интересното за тази книга е, че тя получава голямо разпространение и много преводи като през 1722г. книгата е преведена на руски език и отпечатана в Петербург с благословията на император Петър Велики. Именно на руски език през 1761г. я прочита и първият национален български историк - йеромонах Паисий Хилендарски и я ползва като изворов материал при написване на „История славянобългарска”.

Сред експонатите на изложбата може да се види и уникално фототипно издание на първата печатна книга на ново6ългарски език – „Абагар”, издадена през 1651г. от бъдещия католически епископ Филип Станиславов. Изданието съдържа апокрифни молитви и разкази с религиозен характер в разрез с католическите догми. В езика на „Абагар” се вмъкват някои новобългарски елементи. Книгата била предназначена да се носи като амулет „наместо силни мощи”, във вид на свитък, навит около кръста или около лявата ръка. В края е поместено послесловието на автора, който се нарича “епископ на Велика България”.

         В изложбата са включени различни издания на „История славянобългарска” на Паисий Хилендарски,  „Житие и страдания грешного Софрония” , „Мати Болгария” на Неофит Бозвели. Специално място е отделено на възрожденската книжнина като са представени ценни старопечатни издания от фонда на библиотеката, между които: „Буквар с различни поучения” /1824/ на Петър Берон; „Балгарскитъ кншжницы или на кое словенско племе собственно принадлежи кирилловската азбука?”/1841/ на Васил Априлов;  "Писменик" /1853/ и  "Пространний буквар за децата, или взаимоучителни таблици"/1860/ на Сава Доброплодни; „Грамматика за новобългарскыя езыкъ”/1868/ на Ив.Момчилов,  „Практично приготовление. Граматиката въ основните училища” на Г.Миркович, „Грамматический способъ за изучаване 10-тъ части на ръчта по нагледенъ кроежъ /приближително/” на Д. Кавалджиев;.”Изгубена Станка”/1867/ на Р.Блъсков, религиозни издания  и др. Показани са  и старопечатни периодични издания.

В последния раздел на изложбата са представени монографични изследвания за значението на делото на Кирил и Методий през вековете, както и издания, чрез които се изразява почитта и преклонението пред тяхното дело днес, между които и Химн на св.св.Кирил и Методий преведен на 21 езика.

Изложбата може да бъде посетена до 30.05.2020г.