Художествено - документалната изложба „Българската азбука – глаголически знаци” в РБ „Сава Доброплодни”
Изложбата представя вплетени в оригинални композиции основните глаголически знаци от най-старата славянска азбука - глаголицата. Глаголицата е създадена от Константин Кирил Философ през 862-863г. по искане на византийския император Михаил III, с цел да не се допусне славянските народи да приемат християнството от римо-католическата църква и за да могат новопокръстените славянски народи да извършват църковните служби с написани на славянски език книги.
Според някои теории, глаголицата е създадена от славянски руни /непознати знаци/, които са незавършена славянска писменост, която е използвана за религиозни текстове, в които една буква може да означава цяла дума или изречение. Според други теории, глаголицата произлиза от старобългарски руни, които са сричкова азбука. Глаголицата е съставена от един вид букви, при нея няма малки и главни.. В науката са правени различни опити да се обясни графичният произход на глаголицата. Много учени са се опитвали да я сближат със сирийско, староеврейско, грузинско, арменско писмо. Но голяма част от глаголическите букви нямат никакво сходство с познатите досега азбуки, което потвърждава оригиналния характер на глаголицата.
Първата книга на глаголица е отпечатана във Венеция през 1483г. В продължение на няколко века глаголицата и кирилицата са използвани заедно, като постепенно през Средновековието кирилицата измества глаголицата и става единствената използвана писменост в България. Изложбата се посвещава на 24 май – Деня на славянската азбука, българската просвета и култура и е част от програмата на Майските празници на Община Сливен.
|