РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ” – СЛИВЕН И ИК „ХЕРМЕС” ПРЕДСТАВИХА КНИГАТА НА МИРЕЛА ИВАНОВА „СЕДЕМ. СТИХОТВОРЕНИЯ С БИОГРАФИИ”

На 16 ноември 2018г. Регионална библиотека „Сава Доброплодни” – Сливен и ИК „Хермес”, с медийната подкрепа на сайта „АЗ ЧЕТА” представиха книгата на Мирела Иванова „Седем. Стихотворения с биографии”.

Мирела Иванова е родена в София на 11 май 1962г. Завършила е Българска филология в Пловдивския университет „П.Хилендарски”

Първите си стихотворения публикува още като ученичка в списание „Родна реч” /1977/. Оттогава до днес присъства неизменно на българската литературна сцена с поезия, проза, литературна критика, публицистика,киносценарии. Автор е стихосбирките: „Каменни криле" /1985, 2004/; „Самотна игра" /1990, 2000/; „Шепоти" /1989/; „Памет за подробности” /1992, 2003/, за която е удостоена с наградата за поезия на Съюза на българските писатели;  „Разглобяване на играчките” /1995/; „Еклектики”/2002/, за която са й присъдени Националната литературна награда „Христо Г. Данов"/2003/ и наградата на Сдружението на българските писатели; „Любовите ни“ /2012/; на сборника със стихотворения и разкази „Бавно”/2009/, на публицистичните сборници „Дума по дума” и „Площад България”/2016/ -  с авторски текстове писани през годините за „Дойче веле”.

Нейни творби са превеждани на всички големи европейски езици. През 2000 и 2004г. издателство "Вундерхорн" в Хайделберг публикува двете ѝ "немски" поетични книги - "Самотна игра" и "Сдобряване със студа". Носител е на наградата за модерна поезия от Източна Европа, връчвана от медийния магнат Хубер Бурда  /Мюнхен, 2002/. През 2008 г. е наградена от Баварското министерство на културата с едногодишна писателска стипендия в международния творчески дом „Вила Конкордия” в Бамберг. 

 М. Иванова превежда от немски език. Един от създателите е на поетичното общество „Петък-13”. Работила e като уредник на къщата - музей „Иван Вазов“. От края на 2016г. е драматург в Народния театър "Иван Вазов". Съпруга е на  писателя Владимир Зарев.

След  кратка пауза, Мирела Иванова изненада почитателите си тази пролет с най-новата си стихосбирка "Седем. Стихотворения (с) биографии", излязла от печат в Издателска къща „Хермес”.  С нея тя стана носител на наградата на Столична община за ярки постижения в областта на културата в категория „Литература” за 2018г.  и на литературната  награда „Перото”/2018/ за поезия.

„Седем” е безупречно обмислена и изградена поетична книга - от казващата много символика на библейското число в заглавието до епиграфите на Пейо Яворов и Николай Лилиев, под които се подреждат стихотворенията и седемте кратки поеми с дълги заглавия. Книга, която възвръща усещането за свобода, смайва с дълбините на лаконизма, поглъща читателите със словесните си въртопи и ги преобразява в храбри деца на въображението, в мислещи тръстики, в милостиви стоици.

С тази „нетипична стихосбирка за модерната жена“, както самата авторка я определя, Мирела Иванова се срещна със сливенската публика.

В началото на срещата поетесата изнесе рецитал по стихове от книгата, а след това отговори на много въпроси на публиката.

Организаторите на премиерата от РБ ”Сава Доброплодни” изненадаха М.Иванова със 7 анонимни отговора на въпроса „Защо харесвам тази книга” на читатели на библиотеката. Ето какво споделят сливенските читатели за стихосбирката „Седем”:

 •„Прочетох стихосбирката „Седем” на Мирела Иванова на един дъх, но този първи прочит не ми беше достатъчен. Препрочитам я многократно. Стиховете на Мирела Иванова са кълбо от противоречиви състояния, емоции и чувства, които ми въздействат много силно. карат ме да се чувствам жива, истинска, необходима. Карат ме /перефразирам/ „да направя още един опит, да грабна правата лопата и с пламнали длани да преобърна цялото това отчаяние. Все още мога в рохкавата пръст да посадя нещо, което расте изправено, храни тялото и душата”./    жена, 56г., висше образование /

         •„За първи път се срещам с поезията на Мирела Иванова, но след като прочетох книгата й, си мисля, че всъщност я познавам отдавна. Пардон – тя ме познава. Питала съм се, кой е правилният начин да разкажеш собствения си живот – позитивния или негативния. И противно на модерните теории за оптимистичната нагласа, която променя съдби, разбрах, че това не е истината. Моят живот, твоят живот, това всъщност е и животът на Мирела Иванова – за болката, самотата, отговорността, напрежението, преумората и дрехите втора употреба. На фона на нерадостното женско битие, там някъде между деветте торби с покупки крещи една душа на жена. Търси разбиране, подкрепа, обич. Тя не пита , нито дава отговори, тя просто разказва ежедневието ни. А ние четем и просто чакаме да разберем „докъде стига пределът на болката”. /жена, 50г., висше образование/

•„Дълбоко затрогваща, вълнуваща, докосваща най-дълбоките кътчета на душата. Търсеща и намираща въпроси и отговори в едно. Възторгваща и извисяваща – така ми подейства поезията на Мирела Иванова.

П.П. А онези обувки от витрината…ще взема да ги пробвам най-накрая!”/жена, 53г., висше образование/

•„Това е една необичайна книга, която ме погълна със словесните си дълбини и необятности. Сюжетите в поемите от „Седем” разкриват действителността ни през последните години в цялата ѝ пъстрота. Книгата започва с въвеждащо стихотворение, което възпява бръчките, преди да са се появили още („Едновременно”). Има цитирани строфи от Лилиев и Яворов, а литературата присъства в специален текст със заглавие „Любов към литературата”. Особено внимание е отделено на нашето съществуване тук, в България („Балада, посветена на момчето за мокри поръчки, студентче по химия…”, „Какво си спомних, но не успях да кажа на шестгодишната си дъщеря… ” ) и др.

Словото в книгата е това, което привлича и неговата мощ помита всичко.” /жена, 56г., висше образование/

•„Признавам, отдавна не бях чела толкова силна поезия. Прочетох книгата „Седем”на един дъх с усещането за дежавю, за проекция на събития от моя живот. Стиховете са емоционално наситени, силно въздействащи, но и тъжни, толкова близки до душевния свят на нашето поколение. И в същото време поетесата ни внушава и надежда, че животът ни има смисъл и въпреки трудните изпитания по пътя ни трябва да продължаваме да се борим и да успяваме.”/жена, 57г., висше образование/

• „Стиховете винаги са отражение на нашето вътрешно Аз. Понякога те са игра на въображението ни, а понякога просто изживени моменти. Чета стихосбирката „Седем“ на Мирела Иванова и се опитвам да си представя лицето ѝ, да я опозная като личност. Виждам една уязвима жена, която все се бои „Да не счупи нещо“, бори се с живота, но трудно се приспособява към “светлото  бъдеще“, и все търси отговор на въпроса „Докъде стига пределът на болката“. Противоречията на света я уморяват, но животът продължава. Тя знае, че трябва да се бори,  защото „Колко път я чака, боже, божичко“. /жена, 43 г.. , висше образование/

• „Обичам да чета поезия на спокойствие, за да вникна максимално в думите и посланията в тях. Мога да се похваля, че често имам такава възможност и се възползвам максимално от нея. Но за съжаление, все по-трудно харесвам поезията на голяма част от съвременните автори, защото не мога да усетя енергията в стиховете им. Тези, които ми въздействат, които усещам и разбирам, са малко. Предизвикателство беше за мен да прочета стихосбирката на поетесата Мирела Иванова. Посегнах към книгата с предубеждение, защото както казах и по-горе чета предимно поезията на младите автори, а Мирела Иванова е отдавна утвърден поет. Но книгата й ме грабна от първата страница. В нейните стихотворения ме завладяха красивите описания от думи. Определено, тя умее да рисува с думи. Картините, които създава ме въведоха в един друг свят, накараха въображението ми да се развихри. Поантите в стихотворенията са другото нещо, което ми харесва в стила й на писане. Краят на всяко стихотворение е силен, там усещам най-високо напрежение и най-много енергия в думите – нещо, което го няма при много съвременни автори.. Стихотворението, от което изпитах най-голямо удоволствие е „Падаща звезда”. Това кратко стихотворение носи огромна сила, която пленява душата и я изпълва с прекрасни чувства. А кратки стихотворения се пишат трудно. .. И резултатът от срещата ми с поезията на Мирела Иванова е, че вече я включих към краткия си списък с поети, които ми въздействат силно, които разбирам и изпитвам удоволствие да чета стиховете им. /ученик, 16г., Kлуб по творческо писане/

В края на срещата бе прочетен поздравителен адрес към Мирела Иванова и бяха поднесени цветя от Десислава Танева – депутат от ГЕРБ /и почитателка на поезията й/. Цветя бяха поднесени и от името на г-жа Пепа Чиликова – зам.кмет на община Сливен.