УНИКАЛНО ИЗДАНИЕ ПОСТЪПИ ВЪВ ФОНДА НА РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ” - СЛИВЕН
На 9 май, през третия ден от Националния фестивал на детската книга, издателят Дамян Яков направи ценно дарение на Регионална библиотека „Сава Доброплодни” – книгата „Царството на славяните” от Мавро Орбини в превод на български език. Консултанти на изданието са проф. д-р Надежда Драгова и проф. Джузепе Дел`Агата.
Книгата е отпечатана през 1601г. в град Пезаро на италиански език и оригиналното й заглавие, в духа на тогавашните традиции, е „Царството на славяните, днес неправилно наричани скиавони (т.е. роби). История от дон Мавро Орбини от Рагуза, абат от Млетския орден, в която се вижда произходът на почти всички народи, говорещи славянски език, с многото и различни войни, които те са водили в Европа, Азия и Африка, напредъкът на техните царства, древната им религия и времето на покръстването им в християнска вяра. И преди всичко се виждат успехите на царете, които някога са властвали в Далмация, Хърватско, Босна, Сърбия, Рашка и България."
Всеки, който от край до край е прочел „Царството на славяните", е омагьосан от многоликия текст. Читателите му са неизброими: още в оригинал на италиански език книгата се е очаквала във всички манастири на Млетската конгрегация на бенедиктинците, където брат Мавро е намирал подслон по пътя си до библиотеки и архиви; в дворците на италианската аристокрация, отключила доверчиво библиотеките си заради авторитета на дубровнишкия изгнаник-меценат; а и от лично книголюбие, събудено от авантюристичния авторов замисъл - историята му да представи като едно царство славяните от Източна и Югоизточна Европа.
Много скоро книгата на Мавро Орбини е била преведена и на латински. Така се подрежда на библиотечните рафтове на езика, официален за тогавашната европейска наука, и въздействието й вече може да се разпознае: през XVII в. върху френската византинистика и балканистика; през XVIII в. върху протестантите-пиетисти в Саксония (Йена и Хале), в Австрия (Пожон, дн. Братислава)...
На руски език през 1722г. е отпечатан компендиумът „Книга историография", което я прави достъпна и за православната интелигенция. Грамотни южни славяни пешком изминават няколкодневни разстояния, докато достигнат там, където са чули, че я има.
В наше време - на сърбохърватски език е преведена в откъси, с биография на писателя и със строго научни коментари: „Кральевство словена", 1968 (Франьо Баришич, Радован Самарджич и Сима Чиркович). И на български език - също откъси - в отделна книга „Царството на славянните", 1983 (Божан Христов, Тодор Сарафов и Надежда Драгова) с факсимилно приложение от руското издание 1722 г. - раздела за българската история, ползван от първите български историци. Съществува и пълно хърватско издание/1999/; превод Снежана Хусич, уводна студия от Франьо Шаниек.
В началото на книгата си Орбини поставя описанието на Скандинавия - люлка на славяните според него и според мнозина средновековни историци, които той цитира. Този раздел, озаглавен „Произход на славяните и преуспяване на тяхното царство", преобладава в композицията и е една трета от книгата. В него най-последователно е изразено силното Орбиниево славянофилство. Нещо библейско, вечно, неотменно има в описания многовековен път на славянските народи, винаги проправян чрез бляскави победи - от Скандинавия към Азия, към цяла Европа и Африка.
И същественото: тук наистина за първи път са назовани всички славяни и е осветлена историческата им диря на Стария материк - при това не само на големите народи: руси, поляци, чехи, словаци, българи, сърби, хървати, но и на малките - северните сърби (днес наричани лужишки) и словенците, за които накратко (на четири страници) е разказано за битките им и за покръстването им.
Най-голямо възхищение заслужава внушението на Орбини, че сърцевината на славянското единство е общото славянско писмо. Дадени са в образци двете славянски азбуки - глаголическата и кирилската, както и наименования на буквите. Тази публикация тогава изиграва ролята на учебник по славянска грамотност.
Отделил внимание на всички славяни, в следващия си разказ Орбини съсредоточава вниманието си само върху Балканите, за което предупреждава и в заглавието на книгата.
Преди Мавро Орбини в европейската книжнина не съществува цялостен образ за България. Орбини пръв написва историята й! Тя обхваща 77 страници (397-474) визуално изградена, последователно проследена и осмислена като образцова държавност. Така Regno Bulgaria в първата година на XVII век заема авторитетното си място в модерната всемирна история.
Орбини разглежда накратко езическото време, защото иска по-дълго да занимава читателите си с боголюбиви и благородни дела. Историческите сведения за легендарния Сверопил/Светопелек извлича от старобългарското житие на княза Покръстител Борис-Михаил (днес изгубено); от славянското пространно житие на Климент Охридски (също незапазено до нас); от много познати ни тогавашни творби. Посвещава документирани страници на държавната и църковно-строителна дейност на княза Покръстител Борис-Михаил. Проследява с ярки епизоди и съдбата на наследилите го синове.
Като дисонанс на славословията прозвучава укорът към Царство България в края на текста - поучително-критичният извод тук е финал към цялата българска история. В полето на страницата са изнесени кратки указания - „глоси", от които последната е: „Обърни внимание какво носят гражданските несъгласия!" А пространният текст го обяснява: „Тук наистина имаме отличен пример какво могат да донесат разногласията и гражданските войни. Защото българите (според Биондо, Сабелик и Платина) били най-могъщият народ, който можел да победи турската сила. И докато те живеели в съгласие, нито само един техен враг, нито дори всичките им врагове заедно, не успявали да ги надвият. Но след като по вина на техните царе се разделили, царството им, което някога било процъфтяващо, напълно се разпаднало."
Пред всяка отделна история Орбини отпечатва ГЕРБА на описваното кралство, княжество, деспотство или град-република. Позлатените stemmi върху портите и хоругвите на далматинските патриции, както и на славянските католически епископии, са доказателство, че благородничеството и у древните славяни се е доказвало с герб. Окуражава го и самият Бароний, който съобщава в книгата си, че българите са имали като знак на царския си печат лъвско изображение. Това лъвско изображение - короновано, експонирано в медальон, Орбини поставя в началото на историческата глава за Царство България. Гербът доказва, че царството е било и монолитно, и непобедимо!
Защо Историята на Мавро Орбини е толкова важна за българската история?
През 1722г. книгата е преведена на руски език и отпечатана в Петербург с благословията на император Петър Велики. Книгата бързо бива отнесена на Балканите, където руският й превод я прави достъпна за многочислената вече славянска интелигенция. Комплектувана е в библиотеката на архиепископията в Сремски Карловци (тогавашна Австрия). Там, в 1761г. я прочита първият национален български историк - йеромонах Паисий Хилендарски. В усилието си да напише българска история той е събрал историческо градиво от достъпните му гръцки и руски книги, от архивите и приписки по книги в манастири и църкви. Затруднява се, че данните му са фрагментарни и му липсва скелет да ги слепи, да попълни своите автентични бележки. В редица случаи е нужно да му бъде подсказан и непрекъснат сюжет -събитията да изпъкнат в мащабна визия. Руското издание му ги подава. В малкото дни, определени му от манастирската управа за пребиваване в Сремски Карловци, той си преписва българския раздел и когато се завръща в Атон, още на следващата година - 1762, завършва книгата си „История славянобългарска" - манифест на модерно национално осъзнаване.
Историята на Паисий в ръкопис достига до много читатели, но и до много доброволни преписвачи. Те заедно формират духовното движение на историзма през Българското възраждане. Шест десетилетия по-късно монаси-таксидиоти от Рилския манастир на св. Иван я прекомпозират. Възприемат част от нея (преобладаващата), но я сглобяват с още други фрагменти - не механично, а концептуално - като актуално за средата на XIX век историческо знание. Христаки Павлович, учител в Свищов (на Дунав), предишен рилски възпитаник, редактира достигналия до него рилски текст, възприема новото заглавие „Царственик" и отпечатва историята в Будим в 1844 г. Това е първото печатно издание от Паисиевата история, а не намираме името му за автор. „Царственик или история болгарская, която учи от где са болгаре произошли, като са кралевствали, като са царствовали и като царство свое погубили и под иго подпаднали. Из Мавробира Латинскаго, Барония, Йоанна Зонаря, Буефира Фрацузскаго, Теофана Греческаго, светаго Евтимия Тернов-скаго, светаго Димитрия Ростовскаго и других летописцев собрана."
Ние сме особено радостни, че тази уникална книга ще бъде достъпна за читателите на Регионална библиотека „Сава Доброплодни” вече на български език.