Начало

ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА

 

 

Църковните дела никога не са били встрани от българските, от националните. Те са вкоренени здраво в бита и традициите ни и продължилото повече от четири десетилетия внушаване на атеистични възгледи и критерии имаше предимно външни, отколкото дълбоки вътрешни измерения. Това обяснява подчертания интерес, който се проявява от хора, принадлежащи не само на генерациите, познаващи свободното изповядване на вяра, но и на поколения, чиито естествени потребности са ги насочили към добродетелите, проповядвани от Църквата.

В началото на XVIII век влиянието на гръцкото духовенство у нас се засилва неимоверно - в него е съсредоточена цялата духовна власт. По това време българите са подчинени на Цариградската патриаршия. Започналото там движение против гърцизма намира широк отзвук и в Сливен. Последователи на Иларион Макариополски и Неофит Бозвели стават Илия Надялкович, Димитър Добрович, хаджи Мина Пашов, учителят Добри Чинтулов и други. Пръв, който дръзва да чете Евангелието на български език, е поп X. Димитър. Кулминацията обаче настъпва с идването на гръцкия владика Кирил в Сливен през юли 1859 г. /според "Юбилейна книга на катедралния храм "Св. Димитър" в гр. Сливен, 1831 -1931/". Тогава събраните в църквата "Свети Димитър" младежи отказват да плащат владичината и го изгонват от града.

След дългогодишни и продължителни преговори с Високата порта най-после на 28,11.1870 г. великият везир Али паша връчва на българските представители подписан султански ферман за основаването на независима Българска Екзархия. С чл, 10 от него тя е разделена на петнайсет епархии, между които е и Сливенският санджак без Анхиало /дн. Поморие/ и Месемврия /дн. Несебър/, който е присъединен към нея едва в 1906 г. Главен град е Сливен - седалище на митрополита. И въпреки приемането на Екзархийския устав от Църковно-народния събор в Цариград през 1871 г. за нейното устройство и управление, гръцкият патриарх не я признава - владиците, отслужили литургия в Цариград на Богоявление 1872 г. на български език, са заточени в Никомедия. В двора на храма "Свети Димитър" в Сливен - инициатор на борбата за църковна свобода на сливенци, се събират на митинг около 5 хиляди души в подкрепа на българските владици /тогава градът е броял около 23 хиляди жители/.

Същата година е избран първият Български Екзарх - Антим I, български архиереи /митрополити/ за епархиите в Южна и Северна България и Македония, образувани са и управителните тела Светият Синод и Екзархийският съвет в Цариград, епархийски, казалийски и нахийски смесени съвети в епархиите.

След редица борби за териториални промени сега диоцезът /районът/ на Сливенската епархия обхваща района от град Сливен на юг до Тополовград, от там по южната ни граница до Малко Търново и село Резово/присъединени в 1913г./, на изток по Черноморската граница до Обзор и по източните склонове на Стара планина до село Тича, Котленска община, като завършва на запад до селата Бяла, Боров дол и Бинкос. Тук влизат общо 474 населени места.

Постепенно животът в епархията разцъфтява. Основават се църковно-просветни братства, манастирите стават средища на духовен разцвет и култура. Неразривна е връзката с училищата. Дълго време техните дела са общи - общо настоятелство, обща каса... и, разбира се, общи грижи. Средствата винаги не достигат, но и от малкото налични по-голямата част се отделя за училищата. Най-големи грижи се полагат за назначаването на учителите. Постепенно изискванията към тяхното образование, интелигентност и нравственост нарастват. Още през 1879 г. се решава училищата да имат по един главен учител, по един преподавател /подготвителен/ и по двама взаимни учители. Заплатите на учителите се осигуряват от бюджета на църковните настоятелства или от дарени, а през 1880 г. Сливенската митрополия прави предложение за налагане на вътрешен данък върху гражданите, за да се осигури издръжката както на българските, така и на малцинствените училища в града и се обсъжда възможността за задължително обучение на децата от 7 до 14-годишна възраст.

По онова време българските емигранти в Румъния са доста много. Това са хора родолюбиви, милеещи за всичко, свързано с националното ни самосъзнание. Именно към тях се насочва и Сливенската митрополия за събиране на помощи за училищата. Освен емигрантите и много сливенци правят дарения чрез Църквата в полза на училищата.

През 1901 г. в Сливен са ремонтирани два църковни дюкяна, за да ги превърнат в детска градина.

Сливенската митрополия заедно с църковните настоятелства в града се стреми да даде утеха и помощ на своите енориаши. От оскъдния си бюджет, аиотдискос, се отделят и събират помощи за подпомагане на пострадалите от природни бедствия, по време на Руско-турската освободителна война, а в няколко по-тежки случаи са отпуснати и пожизнени пенсии. Бежанците - македонски, тракийски или руски, са нейна особена грижа. По манастирите се настаняват военноинвалиди, бедни семейства.

Не случайно именно в Сливен е основано и първото в страната червенокръстко дружество "Вяра, Надежда и Любов", чийто председател е митрополит Серафим. През 1925 г. пак в манастира "Света Петка" се открива сиропиталище на издръжка на Митрополията и се отстъпва една стая на Българското туристическо дружество. Събирани са помощи и за българските манастири на Атон.

За почивка и лечение на свещеници на Сливенските минерални бани се строи почивен дом. Има сведения, че и Клуцохорскиятмост /т. нар. Голям мост/ е строен с църковни пари.

По онова време общините често подпомагат църковните настоятелства, но се случва и обратното - през 1907 г, Митрополията отпуска средства на Общинското управление в с. Жеравна, Котленско, за да успее то да приключи заведените си дела.

През Първата световна война се изплаща по половин месечна заплата като помощ на семействата на мобилизираните църковни служители, а след това Църквата полага огромни усилия за издирване на пленените свещеници.

Още със създаването на първите читалища като огнище на просвета и култура, Църквата е в неразривна връзка с тях. През 1859 г. в Сливен се създава читалище "Зора", което и досега играе важна роля в обществения живот на града. Хората, чиято идея е основаването на читалището, са видни сливенски общественици - Добри Чинтулов, Сава Доброплодни, Стефан Гидиков, д-р Миркович и прочие. Сливенската митрополия често отпуска средства на читалището за закупуване на книги. Читалищата в епархията също получават подкрепа. В 1934 г. е отстъпено църковно здание за откриване на читалище в Созопол. С църковна помощ са построени и читалищата в Карнобат, с. Бьлгарово, Айтоско; с. Невестино, Карнобатско; с. Дере кьой /дн. Воден/, Елховско, и др.

Но, разбира се, независимо в каква насока работи и полага усилия Църквата, нейната главна задача винаги е разпространението на християнската литература и грижата за моралното и нравственото възпитание и запазване на населението. Голяма дейност в това направление развиват църковните дейци и не на последно място Сливенските митрополити.

Златан Груев, първият Сливенски Митрополит Серафим, (1819 - 1896) е известен със своята далновидност и мъдрост, оставил трайни следи в живота на Сливенската митрополия. Той е един от първите ревностни борци за църковна независимост. Известен е още с голямата си пожертвувателност и родолюбие особено по време на Априлското въстание. Благодарение на своята разумност той е посрещан и изслушван с уважение оттурските власти в града. С много унижения и молби успява да спаси Сливен от съдбата на с. Бояджик след потушаване на въстанието /било е изгорено до основи/. Когато описва жестокостта на Шевкет паша пред Екзарх Антим I, Серафим - родолюбецът и хуманистът - надделява над Серафим Митрополита, чиято първа обязаност е да вдъхва покорство сред паството си.

Не по-малко известен е и неговият наследник. Минал през школата на Света гора, Араповския манастир, Пловдивската митрополия, заточението в Молдовския манастир "Света Петка", Априлското въстание, на 2 март 1897 г. викарният епископ Гервасий Левкийски е канонизиран за Сливенски Митрополит. Той е човекът, който е 1876 г. отказва да подпише предложения му от турското правителство "махзар", чрез който се изказва благодарност към султана за мъдрото му управление, а в същото време подписва съставеното от Иван Гешов и Константин Калчев изложение до английския парламент срещу турските жестокости с думите: "Участта на народа е и моя участ." Но той е и човекът, награден в 1899 г. от султан Абдул Хамид II с диплом и орден "Меджидие" -1! степен. Все още има сливенци, които помнят своя Дядо владика като благ наставник с висока култура, примерен християнин, добър пастир на цялата епархия,"... раздал всичкото си състояние на бедни и нуждаещи се приживе, оставяйки на своите приемници и на поколението едно добро име и един отличен пример със своя живот и своите дела..." /"Църковен вестник", бр. 8, 9 от 1 май 1919 г/ Митрополит Гервасий умира на 1 април 1919 година.

От 1922 г. Сливенски Митрополит е Иларион. Завършил Киевската духовна академия като "Кандидат по богословие", Григорий Арабаджиев винаги е имал склонност към литературата. Още след завръщането си от Русия издава различни вестници и списания с религиозна тематика, пише статии и беседи, две години е председател на ученолюбивото дружество "Отец Паисий", за два мандата е член на Светия Синод. Усърден и начетен проповедник, известен с благотворителната си и богословска дейност, Митрополит Иларион не пропуска празник, в който може да просвети богомолците и да ги насочи към живот, съгласно изискванията на християнския нравствен закон. Благотворителността е присъща на хора с неговата душевна нагласа и сан, затова не учудват стотиците благодарствени писма до него за проявено милосърдие и помощ.

Негова е честта да посрещне в Бургас цар Борис III и царица Йоанна при пристигането й за първи път в България.

По негова инициатива през 1934 г. започва строежът на новата сграда на Сливенската митрополия. За съжаление дядо Иларион умира през 1939 г., недочакал завършено последното си дело.

На 15 юли 1939 г. Сливен посреща своя четвърти владика с хилядно множество. Най-младият сред митрополитите, Евлогий, е роден на 3 март 1890 г. във Враца. Завършва Православния богословски факултет при Държавния университет в гр. Черковиц, Австрия, До назначаването си на 1 януари 1939 г. за викарий в Сливенската митрополия е бил чиновник и секретар в Светия Синод, учител в Свещеническото училище в Бачковския манастир, учител-възпитател в Пловдивската духовна семинария, свещенопроповедник във Враца и ректор на Софийската духовна семинария. Макар и за кратко на Сливенския престол /умира през 1947 г./, сливенци имат възможност добре да го опознаят с неговия благ характер, бьрз, точен и ерудиран ум, с неговата начетеност и благочестие. И достойно му се отплащат с много любов и уважение.

На 6 юли 1947 г, начело на Сливенската епархия застава една високо интелигентна, образована и рядко ерудирана личност, човек скромен и добър, с определени културни интереси, владеещ няколко западни езика, Николай Николов Пиперов, Митрополит Никодим, завършва Оксфордския университет. Годините, през които е глава на Българската православна църква в Сливенската епархия, са тежки. Постепенно участието на Църквата и служителите й в светския живот се ограничава. Настъпва време на безбожие. Все по-трудно става на Митрополията да изпълнява своите обязаности. Въпреки това Митрополит Никодим продължава да работи за благото на своите енориаши. През всичките тези години той не престава да се занимава с писмена работа - пише статии, заедно със свещеник Цв. Попхристов написва "Учебник по основно богословие", издание на Светия Синод от 1934 г., редактира беседи за православните християнски братства под надслов "Евангелски уроци" и др. Сред свещениците се ползва с голям авторитет, а тъй като дълги години е завеждащ външния отдел на Църквата, известен е и е добре посрещан в целия православен християнски свят.

Умира през 1980 г. на 85-годишна възраст.

На 13 април 1980г. начело на Сливенската епархия застава Иван Георгиев Неделчев - Сливенски митрополит Йоаникий. Роден на 02.03.1939 г. в с. Пет могили, Новозагорска околия,Старозагорска област. Син на Георги Неделчев Кънев и Мария Миланова Иванова. Завършил е Софийската духовна семинария през 1958 година и Висшата духовна академия през 1964 година. Подстриган за монах на 1 април 1961 година от Старозагорския Митрополит Климент в Мъглишкия манастир. Ръкоположен за иеродякон на 28.08.1961 година от Главиницкия епископ Стефан (по-късно Великотърновски Митрополит) в храм "Св.Богородица" гр.Пазарджик. Ръкоположен за ЙЕРОМОНАХ на 17.03.1963 година от Макариополски епископ Николай в параклиса на Духовната академия Св. Климент Охридски-София. От 1964 година до 1966 година е стипендиант на Московската духовна академия, която завършва с научната степен "КАНДИДАТ  НА БОГОСЛОВИЕТО". От 1.08.1966 година е назначен за ПРОТОСИНГЕЛ на Сливенска епархия и служи като такъв до 20.10.1968 година. Възведен в АРХИМАНДРИТСКО ДОСТОЙНСТВО на 24.11.1968 година в църквата "Св.Димитър" гр.Сливен от Сливенски Митрополит Никодим. От 20.10.1968 година е ПРОТОСИНГЕЛ на Старозагорска Митрополия и служи там до 1 март 1972 година. През 1970 година е изпратен на икуменически стаж в Старокатолическия богословски факултет в  гр.Берн,Швейцария, където престоява до 10.12.1971г. От 1 март 1972 година отново е ПРОТОСИНГЕЛ на Сливенска Митрополия. На 25 април 1975 година е ръкоположен за ЕПИСКОП НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА с титлата ВЕЛИЧКИ и е назначен за БИКАРЕН ЕПИСКОП на Сливенския Митрополит. На 23 март 1980 година е избран от клира и народа за СЛИВЕНСКИ МИТРОПОЛИТ. На 13 април 1980г. е канонизиран от Св. Синод за Сливенски митрополит.

Умира на 9 януари 2024 година след продължтелно боледуване. Погребан е на 11 януари 2024 година до източната страна на катедралната църквата Свети Димитър в град Сливен.

След голямата, заслужена радост на сливенци с учредяването на Сливенската епархия и избирането на града за седалище на Митрополита, естествено се налага въпросът и за строеж на специално здание за Митрополия. Това се отдава едва през 1933г., когато успяват да закупят собствен парцел земя. На него по проект на арх. Захари Илиев започва новият строеж, който се състои от канцеларии, обща спалня за гостуващи в града свещеници и по един апартамент за владиката и неговия помощник. С доброволни помощи и заеми, отпуснати от Светия Синод, Министерството на благоустройството, епархийската свещоливница и др., на 16 юли 1939 г, тържествено е осветена новата митрополитска сграда, в която вече има място за подреждане на богатата църковна библиотека и се въвеждат регистри за православните християнски братства и дружества в епархията, за имущественото състояние на църковните настоятелства и т.н.

След 1944г. положението рязко се променя. С редица партийни и държавни постановления и закони дейността на Църквата се ограничава до минимум.

В резултат на тази държавна политика, през 1990 г. Сливенската митрополия има 161 енории, 184 православни църкви и 8 параклиса, 10 православни християнски братства и 5 църковни хора, които са почти в окаяно състояние.

 

Начало на страницата